Г-н Хампарцумян, в момента е актуално да се протестира. Вие срещу какво протестирате?
Мисля, че уличните протести са индикатор на натрупани проблеми. Протестиращ банкер би било парадоксална гледка, особено като се има предвид публичният имидж на банките напоследък. Разбира се, всички ние знаем, че голяма част от исканията на хората, които излязоха на улиците, са основателни. Истина е, че държавата има нужда от сериозни реформи. Но въпреки че са индикатор, протестите не са инструмент за решаване на проблеми.
Ако мога да се изразя метафорично – защо капакът на тенджерата под налягане изби точно в този момент? Язвите в нашето общество се задълбочават с години, не са от вчера.
Мисля, че има емоционален компонент. Честно да си призная, не съм специалист по улични протести, но ако щете дори климатичният фактор играе роля – времето беше относително меко. Това увеличи броя на хората, които протестират. Но пак подчертавам – индикаторът е безспорен. Имаме натрупани проблеми, те се решават чрез съществуващите или нови механизми. При всички случаи – ние сме демократична държава с пазарна икономика. Основните принципи на пазарното стопанство и плуралистичното общество трябва да се използват като инструменти за решаване на проблемите ни.
Кои са новите механизми? Старите си ги знаем.
Сега се говори за обществени съвети, гражданско участие и т.н. Това са допълнения, които помагат, но сами по себе си не решават нищо.
Вие сте били и на държавна служба. Обяснете защо така се получава, че преди избори всички политици са смели реформатори, а след това не правят нищо. Въпрос на инерция ли е това?
Елементарно е. Първият ефект на всички реформи е политически негативен. Затова политиците избягват промяната, защото тя води до загубата на рейтинг и политически кредит на доверие.
Звучи безутешно. Тогава никога няма да има реформи.
Не е безутешно, защото понякога под натиска на обстоятелствата (както беше през 1996-97 г.), се намира решително правителство. То е принудено да прави необходимите промени. Външните фактори, като например присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз, изиграха роля. Независимо дали мерките бяха популярни, или непопулярни. Разбира се, днес всички, които по онова време направиха реформите, си носят негативите. Валят обвинения от типа „Защо затворихте блокове в АЕЦ „Козлодуй“?“, „Защо приватизирахте прекрасните държавни предприятия?“ и т. н. Не знам какво си мислят хората, които сега скандират за национализация. Те забравят, че например „Топлофикация София“ е общинско дружество. Тази фирма няма по-добри показатели, отколкото частните. Ако някой смята, че „държавно“ означава ниски сметки, се лъже. Одържавяването не е решение.
Доколко са опасни подобни скандирания? Сега е модерно да се призовава да не си плащаме сметките за тока, за парното или пък вноските по кредитите.
Ако това стане масово, ще се докараме до икономическа и финансова катастрофа.
Реален ли е този вариант?
Засега мисля, че не е. Смятам, че гражданите на България са разумни хора.
Дразни ли ви антибанковата реторика?
Не ме дразни. Още повече – тя е в устата на относително малко хора. При всички случаи антибанковото говорене е индикация, че нещо в начина, по който си предлагаме продуктите и си правим бизнеса, подлежи на промяна.
Каква промяна?
Промяна в посока по-голяма степен на удовлетворение на клиента. Това включва ясни условия, приемливи продукти, които отговарят на потребностите на хората. Уникредит харчи около 300 000 евро на година, за да изследва мнението на клиентите. Резултатите от анализа служат за две неща – подобряваме си начина на работа и второ, така определяме какви бонуси ще вземат служителите в банката. Това са технически неща, те не могат да бъдат регулирани с призиви от типа на „Край на банковото робство“. Така или иначе банковата система на България е добре работеща и относително модерна в сравнение с много други.
Цялото интервю можете да прочетете тук.