Г-н Хампарцумян, една класация наскоро показа, че днес само журналистите се ползват с по-ниско обществено доверие от банкерите. Но през средните векове банкерът е бил пример за въздържаност, за скромност. Нещо се промени.
Не бих отишъл в нито една от крайностите. Все пак от човек, на когото ще си поверите парите, се очаква да бъде етичен, дискретен, да бъде умерен в публичното си поведение. Може би в много случаи и аполитичен.
Но в САЩ банкерите са най-екстравагантните. Бонусите на инвестиционните банкери възлизат на стотици милиони. Поведението им е арогантно.
Когато казвате САЩ, всъщност говорите за няколко големи инвестиционни банки в Манхатън. Инвестиционното банкиране няма нищо общо с модела на банкиране в България. Ние тук имаме универсални търговски банки, които взимат депозит, дават кредит, имат малко продукти за индивидуални клиенти, малко продукти за корпоративни клиенти и т.н. Докато там се движат финансите на света – огромни обеми, сделки с огромни интереси, голямо напрежение; съответно подборът на хората е жесток от гледна точка на академични и лични качества. Тези хора получават много високи възнаграждения, но това са една шепа в центъра на събитията. Банката в Манхатън не е типичната световна банка; това е центърът на света – така, както светът днес е нареден.
Да, не сме нито Ню Йорк, нито Лондон. Според вас в процеса на растеж българската финансова система ще повтори ли грешките на по-развитите? Ще се надуват ли и у нас балон след балон?
Когато говорим за свободен пазар, кризите са част от него. Въпросът е кризите да не са катастрофални. Кризите са полезни, но не са приятни за участващите в тях. И са полезни предимно за оцеляващите: на тези, които са загубили по време на криза, не им е много полезно. Така че не сме защитени от грешки в бъдеще.
Но най-големият грях в една икономика е да не правиш нищо и да не взимаш решения. По-добре е да взимаш навременни решения, които да позволят движението в икономиката, отколкото да замръзнем и да чакаме оптималните решения, които може би никога няма да дойдат.
Усещам лека нотка на коментар към сегашната ситуация, защото не може да се каже, че в момента се придвижваме твърде много.
Напротив. Дали растем с един или половин процент или сме на минус с един или половин процент, ефект не се усеща. Заради това, че България е сравнително малка икономика, за да усетим растеж – и като инвеститори, и като потребление – би трябвало да имаме растеж от порядъка три, четири, пет процента. Изпитвали сте го на собствен гръб: не беше толкова отдавна периодът 2003 – 2008 г., когато България растеше с по 5 – 6% и това се усещаше. Друг е въпросът дали този растеж е бил устойчив. Но един процент не е достатъчен, за да се усети като растеж.
Някой би казал, че се намираме в състояние на финансова депресия.
Депресия също не е. Мисля, че коректният термин е стагнация. Но дори да намерим коректния термин, все още сме далеч от решението. Всъщност това е: все още сме далеч от решението.
Според Вас, има ли бъдеще ипотечният пазар в България?
Българите притежават жилищата си, тогава каква е нуждата да теглят кредит?
Има, и по една много проста причина. Активите на българите до голяма степен са сложени в жилище. Много често ипотеката се използва като инструмент да финансираш един малък бизнес. Или по-голям – зависи от жилището.
Обикновено българинът има някакъв депозит и жилище. Защото жилището е съществена част от активите на българина, търговията там е доста активна. Има известно съживяване на пазара, но, разбира се, периодът на бума от 2007 – 2009 г. няма да се върне. И слава Богу, защото ако възходящият тренд беше продължил още няколко години, щяхме да пренадуем балона и да паднем много лошо по очи. Така че по някакъв начин световната криза дойде навреме, за да спре тукашните инвестиционни ентусиазми. Много хора изпадаха в еуфория от това, че са продали две ниви, върху които се строи мол, взели са една хубава сума, купили са си „Бентли” и капитализмът им изглеждаше лесен, достъпен и разбираем за всички. Но не е така. Добре, че отрезняхме навреме.Има и друг аргумент за естественото ограничение на ипотечния пазар – нашето население се свива.
Има ли банката стратегия за демографските изменения в България?
Не съм специалист и не съм сигурен, че сме поръчвали професионална прогноза. Но ако това място стане хубаво място за живот, ще дойдат и хора, които да живеят.
Нещо съвсем злободневно – как оценявате идеята за налагане на данък върху дохода на физическите лица от лихви по депозити?
Това според мен в предизборна година издава дълбока политическа наивност. Откак съществуват данъци на този свят, вдигането им е имало само една обществена реакция и тя винаги е негативна. Няма случаи в историята на човечеството вдигането на данъци да е посрещано с някакъв ентусиазъм.
Цялото интервю можете да прочетете тук.